Чертите на характера се преживяват, като трудни за контролиране импулси или пориви, които автоматично задействат поредица от възприятия, емоции, мисли и поведения.
Способността ни да мислим в бъдеще време, както и преценката, че ако пожертваме следването на поривите си сега, можем да извлечем полза в бъдеще, е накарало хората да развият способност, наречена само-контрол. Само-контролът е процес на потискане на импулсите ни и насочване на вниманието, емоциите, мислите и действията ни в посока на бъдещите ползи. Психичният апарат, който се грижи за протичането на този процес се нарича Его и се различава при различните хора, по трите си най-важни характеристики: Сила на егото, Гъвкавост на егото и Изчерпване на егото.
Един добър пример за работата на егото е спазването на хранителна диета, чрез избягване на бялата захар. Има хора, които с по-голяма лекота се справят с изкушението и не се ангажират в действието консумиране на сладко. Нещо повече, те могат да правят това сравнително устойчиво, което превръща тази им способност в особеност на характера. Тази особеност се нарича Само-дисциплина и е част от голямата черта: Съзнателност. В този случай говорим за Силно его или силен само-контрол. Обратното е, когато независимо от яснотата за негативните последици от консумирането на сладко и когнитивната ни решимост да го избягваме, изложени на изкушението, ние просто не можем да му се противопоставим и много често съпроводено с чувство на вина му се отдаваме. Тогава говорим за Слабо его или обслужване на егото.
Не всички ситуации изискват само-контрол или по-точно казано субективното ни възприятие за ситуацията определя потребността от само-контрол.
Способността ни да потискаме импулсите си, само когато се налага и да ги следваме когато имаме тази възможност се нарича Гъвкавост на егото. Ползите от тази гъвкавост са най-малко две: По-ефективно функциониране в социалната среда (Не е нужно да си дърво на партито, не е добре и да се лигавиш на срещата на борда) и Обслужването на егото води до разтоварване и ментално благополучие и здраве. В този смисъл Гъвкавостта е дори по-важна от Силата на егото.
Упражняването на само-контрол или работата на егото не е безплатен процес.
Потискането на импулсите ни изчерпва ресурсите ни за само-контрол и оставя в нас неразредено вътрешно психично напрежение. Този феномен се нарича изчерпване на егото и предсказва, че упражняването на само-контрол, автоматично намалява способността ни за само-контрол в следващ близък момент. Не случайно след дълга и често тягостна среща на борда (изисква внимание, решение, себе-представяне), следва неформална среща, където отдаването на изкушенията е водещо. Скоростта на изчерпване на Егото е индивидуална. При някои се случва по-бързо, но тогава и възстановяването на егото е по-бързо, а при някои е по-бавно и съответно и възстановяването е по-бавно.
За ефективно функциониране (постигане на целите ни) е важно да можем да произвеждаме ситуационно адаптирани поведения.
Това означава да Упражняваме само-контрол (Силно его), Да избираме добре ситуациите, в които да Упражняваме само-контрол (Гъвкаво его) и да изчерпваме и възстановяваме подходящо (Изчерпване на егото). От друга страна максималното само-контролиране очевидно ще разгроми психичното ни здраве, така че винаги е въпрос на добра само-регулация. Силата на егото е черта, което значи че е биологична, а прекурсорът за работата на егото е друга черта, която се нарича про-активност. Казано накратко: Амбицията и Волята са начините за преодоляване на ограниченията на личността, но те също са част от характеристиките на личността.
