В традиционните усилия на компаниите да осигурят многообразие, равнопоставеност и приобщаване, най-често се залагат като диференциращи маркери: раса, пол, сексуална ориентация, възраст, социален произход, физически ограничения и религиозна принадлежност.
До тук описаните безспорно са важни, тъй като са ярки маркери за иднтификация и лесно активират върешно-групово срещу външно-групово мислене.
Последното пък е основната пречка пред многообразието, равнопоставеността и приобщаването (МРП). Нека да си представим обаче, една група, която е хомогенна по всички гореизброени фактори: раса, пол, сексуална ориентация, възраст и т.н. Това гаранция ли е за МРП? Не разбира се.
Следващата стъпка са психологическите различия и то най-вече ценностите. Ценностите са разделяли хората, не по-малко успешно от всички други маркери взети заедно.
Работата в групи за осъзнаване и приемане на ценностното разнообразие е било и ще остане фоус на Енталънт.
