Ако пуснете в търсачката на Гугъл думата Лидерство на Английски, тя връща над 1 милиард уникални резултата, Ако направите същото с думата Щастие, се появяват „едва“ 680 милиона резултата.
На каква мисъл ви навежда това? Мен ме навежда на мисълта, че първо: явно лидерството е нещо много важно, след като толкова много се говори за него. И второ, явно няма голямо съгласие между хората по темата, след като толкова хора са изразили мнението си, но очевидно има още много, които искат да добавят нещо. Сред тези последните искам да се наредя и аз и то не защото имам различно мнение от 1 милиард други мнения, а защото от тези 1 милиард мнения има 100, на които си струва да обърнем внимание.
Дуалност на човешката природа!
Хората са живи организми и като такива не съществуват безцелно, а се стремят да оцеляват и да се възпроизвеждат. За да се възпроизведеш обаче, първо трябва да оцелееш до определена възраст и затова хората се раждат чисти егоисти. Ако не повлияят други фактори, хората преследват безсрамно индивидуалните си интереси, дори и за сметка на интересите на другите хора, до края на живота си.
Слава богу такива фактори се появяват и те са свързани с възпроизводството. За да създадеш семейство и особено за да отгледаш деца, се налага да направиш компромиси с личните си интереси. Последното показва, че всички хора, макар и в различна степен имат способността да бъдат алтруистични и кооперативни. Това е и голямата драма на човешкото съществуване – непрекъснатото управление на противоречието между егоистичните импулси и необходимостта от алтруизъм и кооперативност.
Социален пласт на еволюцията!
През 99% от еволюционното минало, хората са живеели в малки групи до 150 човека, където решението на противоречието между егоизма и алтруизма се е случвало лесно, тъй като да си кооперативен с генетично свързани хора е естествена биологична нагласа. Ситуацията се променя след последния ледников период, когато условията са добри и човешката популация взривообразно нараства и особено след изобретяването на селското стопанство и началото на уседналия начин на живот. Тези два фактора допринасят за появата на големите групи от хора, които живеят заедно. Възниква собствеността, натрупват се ресурси, започват войните и се появява необходимостта от кооператвност с хора, с които нямаш роднинска връзка, тъй като в между-груповото съревнование, по-сплотените групи побеждават. Става така, че принадлежността ти към по-сплотена и доминираща група се оказва по-важно за оцеляването и възпроизводството, отколкото личните ти качества и успехи.
Еволюционното несъответствие и социалната ентропия!
Егоизъмът съществува от както има живот на земята, а кооперативността с генетично непряко свързани хора, съществува едва от 10.000 години. Когато двете тенденции се сблъскaт в човека, то егоизмът с лекота побеждава. Въпреки очевидната необходимост от кохезия за груповото оцеляване, ако една голяма социална система се остави на естествения си ход, то рано или късно тя се разпада. Причината е, че отделните хора или малки групи започват да паразитират върху големият социален организъм тъй като не разбират или не вярват или в успехът на групата, като цяло или в личния си успех в рамките на групата. Лидерството е онази енергия, която трябва непрекъснато да се влива в социалните система за да могат те да съществуват.
Задачите на лидера!
Лидерската задача на индивидуално ниво е да убедите отделния играч, че поне за определен период от време, си струва да направи частичен компромис с преследването на егоистичните си интереси и да се посвети на постигането на груповата цел, тъй като по този начин ще увеличи шансовете си за максимизиране на егоистичните си интереси в бъдеще. Лидерската задача на екипно ниво е да убедите хората си, да се държат кооперативно за да победите конкуренцията. Ако успеете с убеждаването, в хората се формира относително устойчива емоционална нагласа наречена ангажираност. Тази нагласа кара хората да изразходват личните си ресурси за организационното съществуване и просперитет. Консолидирането на ангажирани хора обаче не е достатъчно, трябва групата след време да е по-добре, отколкото сега или поне да е по-добре от преките си конкуренти.
В съвременния многолюден и силно свързан свят, ефективното лидерство е най-ценния актив на социалната група! Само онези, които разбират, ценят и отглеждат лидерството ще пребъдат.
