Знаете ли, че встъпването в нова романтична връзка обикновено ви коства двама от най близките приятели? Това се случва, тъй като създаването и поддържането на взаимоотношения изисква влагането на ресурси, най важните от които са емоционалната енергия, времето и когнитивните усилия. Тъй като ресурсите ни обаче са ограничени, логично и броят на приятелите, които бихме могли да имаме, също да е ограничен. Така възниква въпросът колко истински приятели имаме всъщност?
Един доста популярен отговор на този въпрос е числото на Дънбар или така нареченият лимит на Дънбар. Лимитът на Дънбар показва максималният брой хора, с които може да имате реципрочни взаимоотношения. Това са хора, които вие познавате. Те познават вас. Вие знаете какво е тяхното отношение към вас. И знаете каква е тяхната репутация. Лимитът на Дънбар е 150 човека. Това ли са обаче истинските ни приятели?
От изследванията на професор Дънбар изскачат още пет цифри. Всяка една от тях, описва различен кръг от хора, с които сме в състояние да поддържаме различен тип взаимоотношения. Нека разгледаме тези цифри една по една.
Колко са хората, на които наистина можеш да разчиташ?
Колко са хората, на които можеш да споделиш всичко? Колко са хората, на чието рамо можеш да се разплачеш? Оказва се, че това са не повече от 5 човека. Това е вашят интимен кръг от най-близки приятели. Това са хора, с които се виждате и общувате минимум един път седмично. Това са хората, които отнемат най голяма част от когнитивните ви усилия, за да поддържате взаимоотношения с тях, тъй като непрекъснато трябва да следите техните емоции, техните взаимоотношения, техните нужди. Това са хората, с които прекарвате 40 процента от времето си за социализация. Най-често това са партньор, семейство и БФФ.
Колко са хората, чиято смърт наистина ще ви разстрои дълбоко?
Оказва се, че става въпрос за не повече от 15 човека, което включва и петимата от интимния кръг. Тази група от хора се нарича емоционалният гръбнак на вашата мрежа от познанства, тъй като това е общността, на която може да разчитате, че ще изпитва състрадание към вашите проблеми и съответно по-този начин ще облекчава стресът, който животът ни носи. При по висшите маймуни, облекчаването на стреса от социалното общуване се случва през постоянното взаимно чесане или пощене, откъдето идва и изразът: Да ми почешеш гърба. При нас хората, същото се случва, че споделяне и получаване на състрадание и подкрепа. Тези 15 човека са онези, на които може да разчитате да ви почешат. За да може един човек да е част от тази група, вие трябва да общувате с него поне веднъж месечно.
Колко са хората, които бихте поканили на рождения си ден или сватбата си?
Обикновено се виждате с тези хора поне веднъж на 6 месеца. В съвременния свят това са около 50 човека, които са разделени поравно между по далечните роднини и по-далечните приятели. Другото наименование на тази група е Социални приятели. Към тези 50 човека обикновено ние се чувстваме лоялни. Смятаме, че трябва да бъдем солидарни, което означава, че трябва да си правим услуги и трябва да очакваме услуги и от време на време. Това са хората, които ще застанат зад гърба ни, ако имаме някаква битка. Това са хората, с които споделяме информация и някои ресурси.
Колко, са хората, които, ако срещнете случайно на летището, можете да седнете до тях, без да чакате специална покана.
Числото на Дънбар, 150 човека. Това са хора, които виждате поне веднъж годишно и както вече споменахме, бихте могли да имате реципрочни взаимоотношения с тях.
Колко са хората, с които не общуваш редовно, но все пак познаваш.
Оказва се, че нашият мозък има капацитета да обслужва 500 такива контакта. Обикновено това се нарича външният кръг на социалното взаимодействие. Въпреки че нямаме реципрочни взаимоотношения с всичките тези хора, те са много важни, тъй като това са хората, които на които разчитаме за нова информация, различно мнение и нови възможности за коопериране. Освен това тези са и а хората, с които изграждаме групова идентичност. Тези хора са и границите на нашия социален свят, извън който обикновено наричаме хората непознати. Социалните мрежи ни дават възможността да общуваме по често, макар и виртуално с този кръг, и да по този начин да изграждаме усещане за близост. Това прави и тези мрежи толкова ефективни в повлияването на гледните ни точки.
Случвало ли ви се е на улицата да срещате човек, чието лице разпознавате, можете дори да се сетите и за името му, но се колебаете дали да го поздравите.
Обикновено в тази група от хора влизат далечни колеги, приятели на наши приятели, хора, които ви обслужват често в магазина, близо до вас, но които не виждате редовно и нямате някаква задълбочена интеракция с тях. Става въпрос за максимум 1500 човека, тъй като това е капацитетът на мозъка ви да разпознава различни лица. Важно е да се знае, че не можете да разчитате на тези хора за нещо сериозно.
Лимитът на Дънбар е важен, защото показва максималният размер на организацията, който може да бъде управляван неформално.
